Колумбийски хроники. Сводка N6. Устойчиво развитие и извънземна скала край Меделин.

Хааайде, пак сме на път! След Колумбия по карибски пак ни чакат 600 километра и повече. Пак ни чакат 12 часа  и кусур (в добрия случай) автомобилни преживелици. Цел – Меделин! Прихваната!

IMG_20160330_162102

Да, Меделин, онзи Меделин, известен на всички ни като градът на Ескобар, Пабло Ескобар. Някой да беше чувал нещо повече от това за този мегаполис? Ние не. За Меделин после, сега сме на пътя.

IMG_5636 IMG_5663

По пътя от Картахена до Меделин

Голямо пътуване отново, пак се сменяха всякакви пейзажи, савани, плантации, гори, палми, пак савани… А вътре, в колата, всички сме в  страхотно настроение след морския ни сървайвъл. Голяма веселба си спретнахме. Музиката на макс, настроението тамбиен, пяхме, пихме и се смяхме на корем. Спирахме, тръгвахме, тръгвахме без да спираме…

На много места има полегнали служители на реда или както ги наричаме „легнал полицай”. На всеки един от тях има средно n-на брой продавачи на всичко – плодове, зеленчуци,  сладко от гуава, лютеница от маракуджА, швепс от мангостин, пържени трици,  стружки от геврек с папая, шпиковани корени от юка, карамелизиран карамел и др. С една дума – всичко.

Пътувахме, пътувахме, преживяхме хилядите завои тип „ Фа ключ”, а главите ни по-скоро приличаха на махало на стар стенен часовник, ремонтиран многократно от обичаният съсед чичо Пюзант, само дето от устите ни не излизаше по една малка палава кукувичка да отброява точен и половин час. Много пътувахме и най-накрая спряхме. Принудително. Точно в средата на огромната планина, която трябваше да прекосим, защото… имаше инцидент. Камион се беше обърнал и трябваше да го изтеглят. Там се случвало често, предвид височините и невъзможните завои. И така два часа, които в унисон с приповдигнатото настроение минаха бързо.

Малко по малко, след всичките часове пътуване, най-накрая наближихме Меделин. Всичко наоколо стана изведнъж подредено, натъкмено. Хасфалтът стана просто идеален, магистралата перфектно осветена,  изобщо изведнъж попаднахме в друг свят, отново в друга държава. За пореден път останахме с чувството, че тази страна е пъзел от много малки такива. Чувство, което до последно само затвърждавахме.

Medellin, Colombia

Меделин отвисоко

Меделин е 4-5-6-… бог знае колко милионен мегаполис, без да се броят пилците – малките градчета, селца и тям подобни присадени жилищни образувания. Нашите приятели – Лиляна и Хуан Давид живеят именно в такова, на 30-тина километра от Меделин, на 2400 м над морето и 1000 м над Меделин. В истинска планина сме. Гледки, борове, чист въздух, всичко е като в планински курорт. Нямало ски през зимата обаче, щото няма зима – много ясно! Има само пролет, вечна пролет, вечно зелена пролет.

Guarne, Medellin

Гледката от дневната

Guarne, Medellin

Гледка от дневната – друг ракурс

Гуарне, къщата на Лили и Хуанда

А къщата, НАШАТА къща… ехе, колко има за разказване за нея. Не е голяма, не повече от 80-90 кв.м. Но, уникална, защото е еко по всички стандарти на еко строежите. Изградена е от еко тухли, които нашите приятели сами са си изработили от… пръст, без изпичане, с една елементарна на вид ръчна машина за тухли. Толкова са внимателни към живота си в унисон с природата, че всички дървени рафтове, поставки и др. са изработени от рециклирана еко дървесина. Зелена еко трева отпред, две праскови и две череши – не, но всякакви други знайни и незнайни, непознати за нашите ширини дръвчета, храсти и растения със странни имена.

Susatainable development, house

Къщата на Лили и Хуанда отпред

Susatainable development, house

Къщата на Лили и Хуанда – общ план

И нещо интересно (за тези, които питаха…) –  отглеждането на канабис в малки количества изобщо не е незаконно в Колумбия. До 19 корена е допустимата граница на семейство.

Като говорим за еко мислене, още нещо трябва ви разкажем. Тези наши приятели имат неимоверното желание да са self-sustainable. Електричеството се произвежда от специална система, която включва соларни панели на покрива и батерии вътре в къщата, които се захранват освен от слънчевата енергия и от колоездачните умения на живущите. Поставят един велосипед на нещо като тренажор, пускат си специални издания на Тур дьо Франс или Вуелтата на Испания на голям екран и гаааз. За още по-голяма достоверност обличат и жълти фланелки. Тайно носят дори черно-бяла снимка на Ненчо Стайков от Обиколката на София – 1983 г. Спортуват и зареждат батериите едновременно, екологична му работа.

А там, при положение, че 13 месеца в годината и 25 часа в денонощието е пролет с температури 18-26 градуса, най-големите консуматори на ток са хладилникът и пералнята. За отопление и охлаждане,  никой не е чувал. Бойлер, климатик и отоплителна печка са неща, които в 5-ти клас, втория срок, изучават по естествознание и знаят само, че някъде по света съществуват. Даже хората от Меделин си разменят снимки, на които гордо позират с посочените електроуреди, при посещения на роднини по света. По парковете например, местните фотографи на свободна практика, вместо Алф, Мечето Миша или Пинко, носят със себе си печки – тип духалки, мини прозоречни климатици или газови печки „Супер Сер” от Испания, с които паркуващите се надпреварват да се снимат.

При цялата тази идилия обаче (винаги има обаче), се срещнахме с  проблем, който на нас ни е напълно непознат… все още. Заради дон Ел Ниньо, явлението – феномен, дъжд почти не е валял от 5 месеца насам и водата е кът, ама много кът в цяла северозападна Колумбия, включително и там, където живеят Лили и Хуанда. Вода от тръбопровода почти няма напоследък, разчитат само на системата им за събиране на дъждовна вода.

От резервоари със събраната вода пълнихме кофи за всичко – за банята и пералнята, за мивката, за растенията, за номер 1 и номер 2… И колко ще продължи това, никой не знае.

Сега обаче нещо забавно. Имат си кучета, много, 4 техни и още толкова на съседите. Имат и две котки. Голяма радост настава всеки път при завръщането ни. Цялата менажерия се събира и по неподражаем начин посреща Боговете, т.е. нас. То не са мляскания, то не са подадени лапи, даже някои веднага захапват с уста  торбите с покупките от колата и ги отнасят до хладилника. Изключително добри животинчета, всяко със своята история, характер, поведение и т.н. Някои спят в едната баня, други навън, трети в хола, къщата винаги е пълна с дружелюбни представители на животинския свят. Е, малко ни беше непривично в началото, но на втория ден стана много забавно.

20160331_095112 IMG_20160330_075624

Меделин

Хуан Давид е вече на работа, но Лиляна е с нас. Най-после се потапяме в Меделин. Уредени пътища, детелини, мостове, изобщо около този град всичко е много пипнато. А той, както разбрахме, е наистина огромен и се движим бавно, в ритъма на самбата, не бе – на трафика.

Местната транспортна система е голяма гордост за града. Метрото е само част от нея, но още по-изненадващо е, че има лифтове до високите квартали, които са част от градската транспортна система.

Medellin, cable car

Лифтът към Библиотеката

Medellin, cable car

И на метро, и на лифт се повозихме. „Горните квартали” много често са наричани от местните „фавели” и не са от най-предпочитаните места, както за живеене, така и за посещения изобщо. До преди няколко години в тях никой не е можел да стъпи, дори и полицията, без изрично разрешение от съответните бандитски групировки. Там са се спазвали други закони, нямащи нищо общо с общоприетите.

Medellin

Фавела в Меделин

Изобщо, Меделин в близкото минало е бил един много, много опасен град за живеене, със стрелби и взривове по улиците. Особено по времето на Ескобар. Сега нещата са много различни. Сега е много по-спокойно, много по-чисто и зелено. Реалният бизнес е изместил нечистия, университетите са навсякъде, инфраструктурата е близко до перфектната.

Центърът обаче честно казано не ни впечатли. Площадът е малък и е осеян със скулптури на скулптура Ботеро, който със странен поглед върху изкуството е сътворил тела в несъразмерни форми. Дето ще се мъчим да ги описваме, я по-добре ги вижте на снимките! Да живее изкуството!

IMG_20160330_161230 IMG_20160330_161407 IMG_20160330_161431 IMG_20160330_161538 IMG_20160330_161545 IMG_20160330_161852

Всичко извън площада на това място не е от най-приветливите части на града. Очевидно, големите градове там са едни и същи. Централната част се използва за препитание от тъмни субекти с неясен произход, а всички малко или много с издигнато положение са се устроили или извън града или в супер богати и устроени квартали. След площадната разходка се потопихме в заможната част. Сгради, магазини, шопинг центрове, гледките коренно се смениха само за няколко километра.

Shopping center, Medellin

Търговски мол в Меделин

Medellin

По улиците на Меделин

Вечерта сме на ресторант с приятели на Лиляна и Хуан Давид, които много се радват, че виждат за първи път иноземци от България. Е, единият – архитект е завършил в Англия, пообиколил е Европата и знае много неща за Стария континент, но за другите изглеждахме малко или много екзотични. Беше много приятно. Целогодишната пролет беше в разгара си, а настроението беше по колумбийски стандарти.

Medellin

Човек може да пие твърде много, но никога да не е достатъчно

IMG_20160330_224548

IMG_20160330_223051

Рожден ден по колумбийски

Гуатапе

На другия ден, по проекто-план, отиваме в ГуатапЕ /ударението е много важно!/, емблематично място не само за Меделин, а и за цяла Колумбия. Тръпнем  в очакване, защото предварителното ни проучване обещаваше прекрасни гледки. Дори от „Минута е много” обсъждаха идеята да включат темата „ГуатапЕ” в следващия брой…  Ами сега?!

ГуатапЕ е… голяма красота! Ааама много голяма! Представлява огромна водна площ, един от най-големите водоеми в Колумбия с хиляди малки заливчета и островчета и една СКАЛА.

El penon de Guatape

Гледка от върха на скалата

Скалата на Гуатапе

Ама скала ли е да я опишеш?! Огромен 200 метров камък, сякаш дошъл от друг свят, боднат в долината. С цепнатина по средата, точно там, където умните и находчиви колумбийски мозъци са проектирали и изградили стълбище, което оприличават на зле направена тропоска, с 659 стъпала, по които (срещу заплащане, много ясно), добре тренираният турист може да се изкачи и да види в какъв рай действително се намира.

El Penon de Guatape

Скалата в Гуатапе

El penon de Guatape

659 стъпала до върха

А горе една вкусна бира… Бира, снимки, видео, цъкане с език, цъкане на часовник, време е за слизане. Спокойно можем да кажем, че Гуатапе бе едно от най-красивите места, които видяхме в Колумбия.

Guatape, Colombia

Искаме и ние на снимката…. 🙂

Guatape

Неземна красота

Guatape

Дари и Лили

Guatape

Дари, Дани и Лили на върха на скалата

Градчето Гуатапе

Какво ще кажем за градчето ГуатапЕ ли? Ухаа, цветно, цветно, цветно, това ще кажем! Градчето на цоклите. Рисунки, под формата на цокъл са навсякъде.  Цокъл след цокъл, цокъл над цокъл, нямат край. Тези малки колумбийски градчета притежават особен уют и е голямо удоволствие да се потапяш в цветността им. При разглеждането на снимките, моля да внимават хората, страдащи от цветна епилепсия! Няма само National Geographic да предупреждават я!

Guatape, Colombia

По улиците на Гуатапе

Guatape, Colombia

Къщи в Гуатапе

IMG_5826Guatape, Colombia

Площадче в Гуатапе

 Специално за теб, любознателни читателю, видяха, преживяха и написаха – Дар и Дан.

Приключението продължава с гордостта на Колумбия.