Колумбийски хроники. Сводка N4. Национален парк по карибски.

Нали помните къде сме?! Пропътувахме 800 км. по пътищата на Колумбия, за да стигнем до Национален парк Тайрона на карибското крайбрежие. Та…

IMG_5392

Националните паркове в Колумбия.

Освен, че са огромни по територия (повече от 11% от територията на страната),  те са и огромен брой – 58, толкова, колкото е обособил и Големият брат в Северна Америка.

Най-известният, описван във всички пътеводители, пътесъветници и пътепомагачи, е

Национален парк Тайрона

IMG_20160323_162952

Тайрона обхваща както голяма територия от най-високата в Колумбия планина Сиера Невада де Санта Марта покрай Карибско море (да, най-високата, защото Андите в Колумбия все още не са набрали височина както в Боливия, Перу или Чили) така и части от карибското крайбрежие, гори и джунгли. Самата планина е много интересна, защото за нула време от кота нула на морето стига до умопомрачителните 5700 м височина – най-високият връх в Колумбия. Този факт извежда гореспоменатата планинска верига на първо място в класацията на най-височките крайбрежни планини в света. Описаните книжни и електронни издания казват, че там можеш да срещнеш представители на фауната, с които всеки би могъл да си спретне средностатистическа зоологическа градина, а ако варненската трябва да ги приюти, ще се наложи да търси квартири, общежития или стаи за нощувки на половината живи твари. Ягуар? Даа, и ягуар. Поне така е записано. Хмм.. На някой да му се намира ягуарогон?

Като изтеглим чертата, ягуар не видяхме, НО… всяка ранна сутрин и всеки следобяд, такъв страшен рев се разнасяше из джунглата, че ти иде да си мушнеш главата в рохката пръст и да се правиш на невидим. Възпроизводителите на този рев са сравнително големи маймуни, които по този начин заявяват територията си; два пъти дневно, за всеки случай. Така и не ги видяхме, но хич и не съжалихме, предвид неясните последици. Обаче срещнахме групичка маймунки Капучино, които бяха повече от сладурски, а и толкова срамежливи, че много рядко човешко око може да ги замери с поглед. За останалите твари да не говорим – там някакви си игуани по 1 м и гущери в ярко сини и оранжеви окраски изобщо не си струва да споменаваме.

Интересно е, а и похвално, че до местата за спане, бивакуване, палаткоопъване и други дейности, свързани с полегналото положение на хуманоидите нощем, може да се стигне по два начина. Първият – пеш, с раница на гърба, с нормален ход около час (до най-близкия бивак) през гората или на кон. Наемаш си кон и водач, който да го води и ти пренасят мързеливия …тииит… до мястото за полягване.

IMG_20160324_153604

Още при вида на милите изстрадали кончета, решението беше изобщо да не опираме до тях. Багаж за 3 дена в раниците и толкова. При карибския климат колко дрехи му трябват на човек?! И репелентти! Много репеленти. Които обаче не ни спасиха от ордите озверели от глад комари – пирани. Е, походихме, шпацирен, шпацирен, буенос диас, буенас, оля…като истински туристи с раници. Противно на очакването, голям брой колумбийци не само не ги беше притеснило ходенето, ами и много си носеха палатки, които опъваха на определените за целта места.

IMG_20160324_153404

Ние четиримата,  понеже сме голямата работа, си бяхме резервирали т. нар. кабина – къщичка от дърво със сламен покрив, тип мезонет, със страхотна веранда и хамаци за разкош. А той самият – разкошът, беше дори в повече за това съхранено от лапите на урбанизацията място. Много държат да запазят природата си тези хора. И го правят, уф как го правят само…

IMG_20160324_090436

И така… Първия ден посветихме на плажуване, мързелуване (ако не отчетем факта, че достигането до някое плажче ти коства минимум 1 час вървене), банюване, биропиене и прочие занимания, които подобават на карибско крайбрежие.

IMG_5333

Плажовете на Тайрона.

Ако можете да си представите карибски плажове в безброй малки и големи заливчета,  значи сте разбрали какви са. До един чисти и обхванати от страшна липса на чадъри, шезлонги, кукуруз и „Фото Мексико”. Разстоянията никак не са малки, крачим из пътеките в джунглата по час – два да достигнем до поредния див плаж, задължително омазани обилно с няколко слоя помади против слънце и против комари, че онези гадове само това чакат – свежа европейска кръвчица да си пийнат.

IMG_5363 IMG_5357

Следващия ден бе определен за едно трекингче през джунглата до

Пуеблито.

Забележително селище, което се намира на 3 часа преход от нашето местенце в посока нагоре в планината. На възраст било по-старичко от Мачу Пикчу, което явно служи за единица мярка по тези земи. Преходът като такъв е много емблематичен, защото катеренето (на много места си беше направо екстремно) се провеждаше по малки, големи и огромни камъни, поставени от съвременницте на прословутите перуанци, за да могат да стигат от морето до терасираните си подслони.

IMG-20160326-WA0003

Хитрягите обаче, така ги насложили, че освен път са си осигурили защита от неприятели. Защото, много от камъните са подвижни и като стъпиш се удрят един в друг и този звук се чува та чува надалеч. Така умниците са чували неканените и са ги причаквали от където си знаят.

IMG-20160326-WA0013

Голямо ходене беше, нагоре, надолу, настрани, на зиг-заг, изобщо раздвижихме се. По статистически  данни, проходихме 15-тина км по нанагорнищата и нанадолнищата в този ден, в жега и влага, както подобава на уважаващо себе си Карибско крайбрежие.

За последния ден в парка нашите другарчета бяха резервирали спане на още по-култово място, в кацнала на хълм къщичка, със спиращ дъха морски изглед. С хамаци на верандата, със собствен плаж и всякакви други глезотийки. Мучо густо!

IMG_5428

IMG-1458911275173-V IMG-1458911249142-V

И така, казахме Адиос на парк Тайрона и продължихме къъъм…

Картахена.

След 3 часа, 200 км и няколко бири по-късно пристигнахме в Картахена. Едва ли има по-известен град в Колумбия от Картахена. Особено по карибското крайбрежие. Всички ходят там – туристи и местни, иноземци и картахенци (що ли?), а всички круизи околовръст задължително хвърлят котви и пъпове там. И хайде, всички вкупом в стария град, обграден с крепостна стена както подобава.

IMG_5448

А той е толкова изящен, но и препълнен с всякакви индивиди – продавачи на неща, гълтачи на ножове, викачи от заведения, неориентирани туристи, ориентирани (като нас) състезатели по ориентиране, пъстра работа. Тук още повече се видя голямата разлика между вътрешността на Колумбия и карибското й крайбрежие. Преобладаваща част от местните тук е с тъмничък цвят на кожата, сградите са съвсем различни, духът и атмосферата са типично карибски. Картахена изключително много ни напомни на доста по-намакияжена Хавана, със същите кибици пред портите, с карибските ритми по улиците и решетки наместо стъкла по прозорците.

IMG_5446

Там именно открихме и малко, спретнато и препълнено с бирени находки от цял свят магазинче, в което моментално се влюбихме. Там разбрахме каква  бира извън ширпотребата имат в тази страна, хммм…

IMG_20160325_184731

За съжаление в Картахена изкарахме само една нощ. Това е място, в което си струва човек да поостане повече.

Приключението продължава! Напред към райско островче в Карибско море, което (каква изненада!) е част от системата на националните паркове на Колумбия.

За вас, специално предадоха специалните пратеници на ДарДан ТВ – Дар и Дан. Сладун и Захаринка, вие сте!

« 1 на 2 »