Колумбийски хроники. Сводка N3. От Андите до Карибите по път- без път.

Толкоз път за един  път, всеки път!

Уж знаехме какво ни очаква и въпреки това се оказа, че сме изненадани. Пътят, който пропътувахме, беше не само дълъг, той беше и продължителен, беше тежък, в много моменти дори невъзможен. Тръгване в 5.00 ч, сбогуване с динозаврите (за тях пише в предишния епизод 2) и напред по друмовете колумбийски.

Знаехме, че ни чака цял ден път, с идеята до вечерта да стигнем карибското крайбрежие. 800 км не звучаха чак толкова много, но пък за 14 часа да ги изминем (щото тук разстоянията се измерват в часове, а не в километри – последните са само за ориентир), хайде бе, не сме минавали планини сякаш. Минавали сме, ама не и Андите. В началото пътят беше ехее, песен, народна, колумбийска, с прикляквания на слабо време. Но само в началото. Какво стана после,  повярвай ни, Пътнико, и свиден, и млад, трудно е за описване.

IMG_5274

Умопомрачителните завои и урви досами пътя бяха само светлата част на Луната (специално за феновете на Floyd), тъмната страна беше самият път или по-скоро липсата на такъв. Наместо път, с километри имаше проправена в планината просека, на която дъждовете (когато е имало дъждове преди да дойде дон Ел Ниньо) са измили пръстта и са оставили за настилка неправилно подредени, или направо неподредени камъни. Дали е имало асфалт някога, не стана ясно, нямаше никакви преки или косвени признаци за наличието му в миналото, дори и инките мълчат, краища на света предвиждат, но за асфалт – ни буква. Изумително е как по това нещо, което някой съвсем неуместно може да нарече път, там изобщо може нещо на колела да се движи. Но не само всички ППС мърдаха, ами и трафика за почивен ден беше повече от натоварен. Леки коли, камиони, мотоциклети с кош или без кош, пъплеха и заобикаляха камъни и дърве с цел не само придвижване, а и оцеляване.

Roads of Colombia

По пътищата на Колумбия

Нашият Хуанда не изглеждаше чак много притеснен, Той отново знаеше. Бавно и сигурно, с дяволита усмивка, прекарваше новозакупеното си Субару през това недоразумение. Здрава машина, ей! Чиста проба реклама, на местен испански – пропаганда. Да се знае!

Велосипедисти с мазохистични наклонности

Най-втрещяващото беше това, че редом с гореописаните МПС-та, гордо си развяваха профи-екипировката орди велосипедисти във всичките две посоки, като изглеждаха в тази обстановка като насложени с Фотошоп. В 6.00 ч беше вече пълно с тях. Пълно безумие. Как няма да има колумбийски представители с жълти фланелки по големите двуколесни надпревари?! Ами те щом се спрявят без път на 2600 – 2800 м височина, можем само да си представим какво правят по гладките тур-дьо-франски или джиро-талянски писти.

Камионите

Може ли нормален човек да се прехласне по камиони? Не и ние, но не и този път. Като от музей са, музей на камиона от 70-те и 80-те. До един излъскани и хромирани. Хромирани са всичките “n” на брой джанти, хромирани са броните, хромирани са държачитe за резервни гуми, хромирани са резервоарите, всичко е хромирано, без предното стъкло, надявайки се. Досущ като за Фестивал на камиона – олд скул генерацията.

IMG_5294

Военните и полицията

Присъствието им е повсеместно, както подобава на държава като Колумбия, която за много кратко време иска да промени изцяло имиджа си от… знаете, в съвсем нормална и добре развита държава. Военните преобладаваха по Пътя. Буквално бяха навсякъде. По двама, по трима, по пет или шест, до един – тежко въоръжени. Млади момчета, на по 18 – 20 години (в страната все още има задължителна казарма за младежите), стоят на възлови места по друмовете и чисто и просто демонстрират присъствие. Стоят си въоръжени, махат с усмивка на преминаващите МПС и пожелават, посредством вдигнат палец, „На добър път!”, „Всичко хубаво”, „Да сте живи и здрави” и т.н.

От своя страна, преминующите отново с вдигнат палец пожелават „Леко дежурство”, „Хайде служба не остана”, а дори някои излизат от колите и запяват от съпричастност „Батальонът се строява” в латино вариант, с бонгоси, маракаси и др. Мила картинка. Униформените държат голяма табела с две лица, едното е с цвят зелен и пише “SIGA”, сиреч „Карай, шофьоре, дай газ…”, именно тогава настъпват описаните събития, а другото лице е с червен цвят и надпис „PARE”.

Веднъж и ние го видяхме, спряхме, дойде главнокомандващият на групата проверяващи, здрависа се с всички в колата, огледа ни с усмивка, огледа и багажника с двойно по-голяма и започна надцакването кой по-изразително ще каже „muchos gracias” и „con mucho gusto”. И всички си говорят  на „señor”. Забавно беше.

Пътят

Нямаше край. Знаехме къде е, но не идваше и не идваше.

Пейзажите се сменяха по изумителен начин. От скромните 2600 м надморска височина, внушителните Анди преминаха в джунгла на 1500 м; саваната ала африканска пустош дойде бързо в още по-ниското, тя веднага премина в супер зелена палмова гора, после пак се смениха гора и савана и така още няколко пъти докато не достигнахме надморската височина на Карибско море. За един ден сменихме температури от 15 до 41 градуса. Не можеш да разбереш какъв сезон е – сух ли е или дъждовен, лято ли е или друг, неизвестен нам сезон. За да сме честни трябва да признаем, че слизайки в равното пътят изведнъж се оправи (даже изправи) и направо си беше съвсем поносим. Но километрите са повече от много, мнооОГО.

IMG_5614

Е, всичко си има и край. Стигнахме.

Санта Марта

Един от най-старите градове на Колумбия, основан от еди-кой-си испанец преди 500 години на брега на Карибско море, набрал скорост през вековете и достигнал размерите на родната ни морската столица, което за Колумбия си е направо малко градче. Контрастът с видяното до момента беше потресаващ. Попаднахме направо в друга държава. Някъде по Карибите. Цвета на кожата на ситизените рязко премина в тъмни окраски, акцентът стана крайно неразбираем, музиката рязко увеличи децибелите си до оглушаване от всяко едно местенце, което притежаваше звукоозвучителна техника. Кариби, Кариби, ееех Кариби. Въздухът е толкова различен, за атмосферата да не говорим. А колко още приключения ни очакваха там, ще разберете в следващия епизод.

За вас от Карибите предадоха Дар и Дан, вашите специални кореспонденти на DarDan TV.