Колумбийски хроники. Сводка N2. Катедрала от сол и динозаври.

Динозаврите са навсякъде! Заобграждат ни… Скоро ще ни нападнат… Ух, страшно става!…

Как продължава историята? Чети, Читателю, чети! А ти, Слушателю, не се ослушвай!

Напуснахме огромната Богота, напускайки я поне 40 мин в лек трафик като за първи почивен ден преди вездесъщата за католическия свят Семана Санта, или Святата седмица. Свят, свята, свят да ти се завие. И на нас. От завоите. Нашият домакин, той и водач на семеен автомобил, се радваше как бързо сме се измъкнали, защото Той знаеше.

Сипакира/Zipaquira

Цел прихваната – СипакирА /Zipaquira/. С ударение отзад, за улеснение на франкофонофоните /грешките са си моя работа/. Интересното за СипакирА /да запомните ударението, мнооого е важно/, е солната катедрала. Не се пули, гражданино! Да, катедрала от сол. Огромна при това. О-ГРОМ-НА! Под земята! На 180 м под повърхността. На 2600 м надморска дължина, пердоне, височина. Всъщност това е все още действаща солна мина, като в употребените галерии смарт колумбийците са изградили зали като в истинска катедрала. А колко се гордеят с нея, не е истина. Обявяват я за чудото на Колумбия, че имат претенции да е едно от чудесата на света. Има и защо… Със седалки за миряните, с кръстове и всякакви други религиозни атрибути. А залите действително са с размери, пред които долната устна рязко се отделя от горната и бива претеглена от гравитацията. Впечатляващо, ама доста! И стените на много места са побелели от сол. Даже я опитахме, досущ като крави с липса на соли в организма. Ами… солена е. Можем да причислим опита си към най-екстравагантните неща, които сме опитвали – солена стена по колумбийски. И една бира, пор фавор. Грасиас! Игуал!

Zipaquira, salt cathedral

Солната катедрала в Сипакира

А на излизане – зона комерсиал, където освен, че можеш да хапнеш вкусотийки, да си  напазариш злато и изумруди /отново голяма местна гордост/, ами и да гледаш истинско 3D кино за това как това солено чудо на природата се е появило на 2600 м. От дъно на океан се е трансформирало в солена планина!

СипакирА иначе е малко, китно градче с хубави цветни къщички и малък спретнат площад. Струва си човек да го види, даже и ако не е любител на солни катедрали на 180 м  под земята.

Plaza mayor на Zipaquira

Площадът в Сипакира

Стига с тази сол, че ще ни загорчи чак, гаааз към Виджа де Лейва /Villa de Leyva/. Тук “ll” се чете “дж”. Villa e Виджа, Medellin e Медеджин. За „y” важи същото – New York е Ню Джорк/ седнало е Джоредо, седнало е Джореееее/, Marakuya e МаракуджА и т.н. „ж’-то как се чете? Ами „ж”, разбира се, Жожоба си е Жожоба, напримерно.

Villa de Leyva

Виджа де Лейва е староиспански град от 16-ти век, за който местното управление много мъдро е взело решение, ехее през 1954 г., да не пипат нищо и да не разрешават строителни и инфраструктурни своеволия. А това е превърнало градчето в добре запазен образец тип фабрика „Янко Костов”, 1986-та, втората петилетка. Варненчетата ще разберат, а за останалите ще поясня, че градът е дълбоко консервиран, при това в собствен сос. Голяма красота, направо си в машина на времето, испано-колумбийско колониално производство. Разхождаш се, разхождаш се /шпацирен, шпацирен, вие си знаете/ и не ти стига, искаш още и още. Спокойствие, хубав въздух, усмихнати и любезни люде, любвеобилни и добре гледани улични кучета (и в Колумбия като в България те са в изобилие по улиците) чак да не тръгнеш от там.

Villa de Leyva

Даниел, Дарина, Лили и Хуанда във Villa de Leyva

Main square in Villa de Leyva

Площадът на Villa de Leyva – 1.4 ha

А най-странното е, че на тази 2200 м височина има пустинна област, в която ама съвсем случайно както си копал някой си в двора си и попаднал на фосил, после на още по-голям, после на каракол… и накрая на динозавър! Ама не ми било динозавър, най ми било голям морски обитател, много подобен на гореспоменатия. И по-възстаричък – има-няма 65 милиона години, че и повече. Да, нападат ни, при това отвсякъде… предупрежденията. По улиците на градчето има предупреждения под формата на големи жълти табели за вероятността да се натъкнете на някоя вкаменелост ей тъй, докато шпацирен, шпацирен… Не вярвате? Уверете се сами!

Villa de Leyva, dinosaur

Внимание – динозаври!

Villa de Leyva, dinosaur

Внимание – динозаври от тип 2!

И това не е всичко, да ни стане още по-истинско, да се омешим с местните, нашите хора предложиха да отидем до Raquira /Ракира/. Отново малко и много китно градче с голям местен пазар, обект на нашия изследователски, а и гастрономически нюх. Е, много яко. Хората, физиономиите, дрескодът, а и плодовете и зеленчуците бяха от странни, по-странни.

Raquira

Ракира

Хранителните навици на колумбийците

Говорейки на хранителни теми, няма как да не споменем за колумбийските навици при хранене.

Плодовете – е няма такова разнообразие, по пазарите предлагат буквално всичко. Има и нашенски тип праскови и ябълки, но останалите са просто невъзможни за възпроизвеждане и съответно написани.

Като стана дума за плодовете, подготвяме специално издание на DarDan TV, посветено на колумбийските вкусотии. Така че, следете изданията ни, ще ви се услади!

Какво ядат колумбийците – първо, не уважават салатите, ядат директно супа и след това основно ястие. Десерт с кафе са напълно непознати. И месо, ама много месо ядат тези хора. Телешко, свинско, пилешко… и то в големи количества (така де – все пак сме в някоя от Америките, нали?) И, пържено! Всичко! За по-сигурно. Даже големите банани си ги пържат (тук ги наричат „плАтано”) и си ги сервират с всяко ястие по всяко време.

Picada Boyacense

Picada Boyacense

Отправяме се към карибското крайбрежие. Очаквайте и следващите сводки, за да разберете как продължава българската експедиция по колумбийските земи.