Колумбийски хроники. Сводка N1. Богота на фокус.

Началото

Как да започнем пътепис за страна като Колумбия, как? С летящ старт, как?! Толкова са интензивни преживяванията ни трети ден, че никакво време не остава. Почти; сега има време колкото искаш. Цели 14 часа, толкова пътуваме с автомобил по колумбийските пътища този ден. Но за това, като му дойде времето.

Какъв вятър ни отвя именно в Колумбия? Както вече писахме /който не е чел, само може да съжалява, но пък не е късно!/, точно преди година време, в една друга далечна държава – Мианмар – срещнахме случайно едни прекрасни колумбийци – Лиляна и Хуан Давид, по известни като Лили и Хуанда. След като изкарахме няколко дена заедно и изпихме нам-си-колко бири, се поканихме едни други по родните си земи. По-късно се чувахме, виждахме онлайн и получихме отново увещанието „нуестра каса ес су каса“… и ето на, ние сме първите. Сериозни хора сме, като кажем нещо, извършено става, така че ако някой понечи да  ни покани, да внимава 🙂

Colombia friends

Лили и Хуанда

Интересна беше реакцията на приятели и роднини, чувайки дестинацията. Всички бяха изненадани, като някои от тях направо втрещени. Ама опасно било, ама гледали някакъв филм, „по телевизора казали“ и т.н. Само родителските тела останаха супер спокойни, сякаш им споменахме, че ще отидем до Сунгурларе за минзухари. Важното е да сме топло облечени, добре нахранени и да не стоим на течение. 🙂

Започваме! Vamos!

Богота

Две думи за пътя ни до Колумбия. Air France – доволни останахме, франсетата ни изненадаха много приятно, 3+2+11 часа минаха направо неусетно. Това не е реклама, за наше съжаление! 🙂

Кацането в Богота беше малко /за някой/ и немалко /за друг/ ръцеизпотяващо, предвид развилата се буря над Андите и озъбените зъбери на същите, досами линията на снижаване. Е, както е видно, кацнахме. Проверките бяха съвсем нормални за едно от най-строгите в това отношение летища /ясно защо/. На тръгване, обаче, ще трябва да се въоръжим с голямо търпение.

На летището ни очакваха. Той е българин, на нашите години и е класически музикант. Преди 14 години е пристигнал в Колумбия, за да заеме възлово място в националната им филхармония. Женен е за колумбийка, има две деца и се е устроил повече от добре. Изнамерихме го много случайно, чрез негова роднина в България. Щом се чухме, той веднага отсече, ще ни посрещне на летището, откара до резервирания ни подслон и ще му ходим на гости. Сериозен се оказа – посрещна ни, откара ни до резервирания апартамент и му отидохме на гости. Изобщо се почувствахме така обгрижени, както никъде досега. Преди да тръгнем да се завръщаме ще правим баница, баклава и българска вечер.

Богота. Столицата. Огромен град с популация между 8 и незнайно колко милиона люде с предградията. Акомодацията си я избрахме да е баш в центъра. Самият той се оказа доста прашен, мръсничък, ошмулен, а на моменти дори и оглозган. Пълен с нещо-си говорещи ти и искащи нещо-си тъмни субекти от индиански, африкански, андски и какъвто-си-искате произход. Пълно и с полиция, направо кипи от полицейско присъствие. И колкото хуманоидни представители на КМВР, толкова и ротвайлери  от същото министерство, с надпис “Policia”. Направо страх и респект да те обхване едновременно. Особено в началото. Посрещачът ни обясни, че извън работните му ангажименти, той и семейството му избягват центъра по обясними причини. Тяхната къща се намира в богат квартал, който няма нищо общо с централната част. Изобщо градът е с много лица, както подобава на една голяма латиноамериканска столица.

Изглед към Bogota from Monserate

Богота

В Богота няма много забележителности, самата тя се намира на обширно плато на 2600 м и първото, което сторихме, е да се качим с фуниколарето на един хълм над центъра и така прескочихме 3000 метровата граница. Централният площад се казва естествено Симон Боливар, а туристите разглеждат предимно Музея на златото. Да, впечатляващо е, история, история и пак история, а ние за пореден път се убедихме как не се трогваме от такива неща. Има си хора за всичко.

Богота Bogota from above

Богота отвисоко

Bogota, Monseerate, Богота, Монсерат

Хълмът Монсерат в Богота

Истински интересното настъпи, когато нашите Лили и Хуанда най-после пристигнаха от Меделин, където живеят. То не бяха прегръдки, то не беше смях, веселие, лакардии… Много са готини, много засмяни, топли, открити, горят в комуникацията. Хуанда си е взел специално отпуск поради причина българско нашествие и са ни организирали следващите две седмици. Ще пътуваме приблизително 3000 км. с техния автомобил, изключително подходящ за пътищата,  които щяхме да прекосим, ще се разбере по-късно.

Освен това, нашият нов български приятел ни беше осигурил билети на четиримата за концерт на филхармонията. Беше много  впечатляващ. Оказа се, че там свирят цели 7 български музиканти и по думите му това била най-голямата българска задгранична музикантска общност.

Богота филхармония Bogota philharmonic orchestra

Филхармония на Богота

На следващия ден потеглихме към невероятни местенца, но кои са те, ще разберете ако следите нашите сводки.

От далечна Колумбия, предадоха специалните пратеници на DarDan TV – Дар и Дан.