Сводка 7. Да живее българо-колумбийската дружба, родена в жегата на Баган!

За най-голяма твоя радост, драги ни Читателю, стигнахме до следващата и последна точка от нашето прословуто мианмарско приключение. Ако има недоразбрали – тел. 0888…../не се чете/, 10 имп/мин 🙂

Баган! Най-емблематичното място на Мианмар, място, което се помни и се знае. От филми, картички, списания, пощенски марки, кутии от бонбони със странен вкус от 2,49 лв. Едва ли има човек, който да не се е срещал с тези гледки, поне веднъж. Не, всъщност има, Евдокий Грудев от с. Мрън, Пазарджишка околия, лично се обади в редакцията да се извини, че не е. Простихме му. А вие вижте снимките и ще разберете защо няма да се извинявате!

Stupas in Bagan

Баган – 2200 храма, ступи, и пагоди

Баган е бирманската версия на Ангкор Ват. Едно безбрежно поле от ступи, пагоди и храмове – 2200 на брой по последно преброяване след последното земетресение, създадени още от времето на Първото бирманско царство – X-XIII век. Това е едно изключително място с пейзажи,  мистика и история като за цял роман.

Temple in Bagan, Burma

Баган

Среднощният /този път/ ужасен автобус, след 8 часа клатушкане и лашкане,  ни стовари със страшна сила на автогарата в Баган. Докато главите ни се мандахерцаха по пътя, успяхме при редките проблясъци на мобилен интернет да намерим привлекателно място за бивакуване през следващите дни. На автогарата, вместо посрещачи с цветя, духова музика, духовници и Дейвид Духовни, ни посрещнаха гладни, огладнели и прегладнели зверове, облекли кожите на таксисти. Нахвърлиха се с взлом в автобуса и що имаше невинен пътник в него, беше надъвкан, изгризан и изяден… с въпроси и предложения за превоз. Ние обаче, хмм, предвидливите балканци, си бяхме ангажирали „превоз за собствена сметка“ още по пътя. Така се озовахме в нашия нов дом в Баган, прекрасен хотел, който ДАЖЕ имаше и басейн, при това със солена вода??!! На кой ли му е притрябвала солена вода на хиляди километри от морето, особено в жегите, за които ще си говорим после.

Pur hotel in New Bagan

Хотелът ни в Баган

Баган, първа задача – наем на електрически скутер. Държавната политика повелява, че всеки туристически ориентиран индивид, ако желае да се движи свободно и сам по прашните багански  друмове, може да го направи с велосипед или с ел. скутер. Не за друго, ама иначе е непосилно да обиколиш пеша 40-те кв. километра местност, осеяна с всевъзможни храмове, храмчета и прочие архитектурни старини при това на 45 градусова жега.

Първата алтернатива е много приятна, но не и за там, не и в тази жега, още преди да си завъртял педалите и вече си пътник, и свиден, и млад. Скутера си е друга работа, караш си с потресаващите 25-30 км/ч, имаш си чадърче за слънце, който услужливо се държи от спътника на ППС-то (разбира се само ако имаш такъв – и чадър и спутник), гледаш си баганските храмове, ступи и прочие забележителности и си свирукаш стара бирманска поговорка с едър шрифт. Иначе усещането е като да си шОфер от ДАП на тролей 82 от ЖП гара до Владиславово. Поне звукът, който издава скутерът е същия – тролеен. Само дето си го караш, където щеш, не по линия 82 само.

bagan17

Чадърче за сянка

И тръгнахме, жега страх, нас не страх. А тя беше ужасна, отвратителна и потресаваща. Около 44 градуса на сянка, които се усещат като 49. Къде ти сянка, братче, в Баган сенките на пръсти да ги броиш. Карахме, гледахме, цъкахме, бира, пак гледахме, пак бира, пак цъкахме и хоп – обяд. Къде? В първото кръчме, с повече от един скутер пред входа – проверка за проверено качество от преди-нас-хапнали там туристи по оръжие/не голо/. Седнахме, хапнахме превкусно, бира, и…

И изведнъж – та даам – находка! На съседната маса любопитният ни и любознателен поглед съзря млада симпатична двойка, която някак си се открояваше от масата западняшки любители на забележителности. Не само визуално, не само по смеха, не само по акцента на английския, на който разговаряха със собственика – ресторантьор,  той и сервитьор (който ни разказа гордо, че познава една българката Красимира, колежка от предишното му амплоа като обслужващ персонал в голям хотел в Дубай). Интересната двойка привлече вниманието ни и с това, че имаха спътник, чийто живот бяха спасили дни по-рано и оттогава пътуваха навсякъде с него.

Sparrow in Bagan

Порфирио

Нашите нови приятели разказаха, че в Мандалей влезли в един храм, в който намерили берящо душа птиче – нещо като нашенско врабче, още с жълто по клюна. И двамата са екоинженери, обожават всичко, което шава и сърце не има дало да го оставят. Прибрали го, обгрижили го, даже и име му дали – Порфирио (по името на известен в тяхната родна страна поет). И така, бледният юноша неотлъчно беше с тях, спеше в банята на хотела им, хранеше се от ръцете им и кротко си стоеше ту на нечие рамо, ту на нечия ръка и неизменно привличаше вниманието на местни и приходящи – голяма атракция!

bagan12             bagan10

И така, драги ни Читателю, представяме ти Лиляна и Хуан-Давид /Лили и Хуанда/ от Меделин, Колумбия.

bagan8

Даниел, Дарина, Жереми, Лили, Хуанда

Изключително позитивни, усмихнати и топлокръвни млади хора, с които се разбрахме с половин дума къде и как ще пием бира вечерта, след снимките на невероятния залез над Баган. Пропътувахме 20-тина километра със скутерите – тролеи по призвание, за да се доберем до единствената кръчма с наливен тъмен ABC и такъв купон си спретнахме, че само си викахме „Дано!“. С нас беше и френското ни подкрепление – Жерами от Лион – симпатичен младеж, който те бяха спечелили като спътник по-рано. То голям смях падна, всеки със своят си акцент, добре че нашата полиглотка се справя и с двата им езика, та успявахме да се разберем. И чудо, за първи път някой ни застраши авторитета на биропиещи капацитети. Оказа се, че колумбийците са големи бирени фенове.

Да споменем един интересен факт – в Мианмар не отсервират празните халби от бира, а когато поискаш да платиш – просто ги преброяват и ги калкулират. И още нещо – при толкова много празни халби по масите, новата порция бири винаги пристигаше в заскрежени, току-що изкарани от фризера, халби.

bagan23 bagan26

Как се прибирахме след толкова бира, няма да ви кажем, беше трудна и зигзагобразна задача с няколко неизвестни. Първо, къде е пътя, второ, правилен ли е той и трето – как да се справим с издъхналия акумулатор на Жерами. Как стигнахме, много спомени нямаме, но смехът, който изсмяхме по този път ще го помним завинаги. Добре, че нямаше жива душа по пътя, само 2-3 комара отпиха от силната АВС чрез кръвта ни и веднага се приспаха.

На сутринта – стройна програма. Който махмурлукствал – махмурлукствал, но в уречения час (5:30 сутринта) всички бяхме строени за обиколка на храмовете по изгрев слънце. Всеки на своя тролей. Под стриктното ръководство на младия французин, разучил стриктно какво и кога трябва да обиколим. Само до храмове ни беше след бирената нощ, но чинно преживяхме определения маршрут в името на задължителната програма.

bagan2

Храм в Баган

Оказа се, че Лили и Хуанда същата вечер щяха да пътуват с нощен автобус към Янгон. Ние също – голям съвпадък! Решихме да си резервираме стаи в един и същ гестхаус и да се чакаме на автогарата като пристигнем, защото пътувахме с различни автобусни компании. Разминаване на автогарата, поради хаос, много радост от намирането ни във въпросния акомодейшън и поредния прекрасен ден, прекаран заедно от българо – колумбийската ни компания.

Our hostel in Yangon

Даниел. Дарина, Лили и Хуанда

А последната ни вечер беше много мила и отново съпроводена с много любимата на всички ни пенлива течност. Пак смях, смях, смях и обещания да се видим пак скоро, в България, Колумбия или някъде другаде по света. Изпяхме на изпроводяк  „Клетва“ на Щурците на  норвежки /да ни е трудно и на четиримата/ и след хиляди прегръдки се разделихме. Обикнахме ги тези хора, туристическата ни съдба отново беше благосклонна над нас!

« 1 на 2 »