Денят на Сарасвати

И така…

Денят на Сарасвати (богинята на познанието–б.пр.) и ние се отправяме към училищното тържество в Green School по любезната покана на нашата нова дружка Фени. Както вече стана реч, голямата дъщеричка на Фени учи в това училище-НЕучилище от 2,5 години благодарение на стипендията, която великодушно отпуска училищната управа. Инак, годишните такси за школОто варират от 11 до 14 гущера с три нули. Обаче, нали тук гущерчета Геко колкото си щеш (даже за домашни любимци ги цанят) не изглежда това да докарва до фалит домашните бюджети на 500-те школници от 30 националности тук.

Пременени в местни носии (тук се зоват саронги), щото сме уважителни по дефолт към локаните обичаи, се материализираме пред НЕучилището в уречения час след многократни спирки по пътя, тъй като шОферът ни изпитваше постоянна необходимост да верифицира посоката на компаса със случайни граждани по пътя. Споменахме ли, че НЕуЧ (ще го съкратя така по стар руски обичай, за тези, които помнят) се намира в джунглата и до него не води 3-лентов асфалт?

Фени ни посреща на портала, окичва ни с табелки „visitor” и потъваме в дебрите на Green_a. Отляво е голямо игрище за футбол, до него се мъдри физкултурен салон с размерите на спортна зала в провинциален град, естествено без стени (НЕ на стените, включително и на Берлинската такава!, и друг кусур виждам – как да поканиш Пинк Флойд на концерт, как?), с кокетен покрив от бамбукови листа или сродни тях. Все пак, случва се и да вали на Бали, все пак 4-5 месеца се пишат дъждовен сезон в пътеводителите, но нашият престой в разгара на дъждовния (оксиморонът си е наша работа) не доказа твърдението.

Green scool, Bali, gy, Saraswati day

Физкултурният салон в Green School на заден план

Злите езици говорят, че местното правителство обстрелва дъждовните облаци и ги праща да си ходят там откъдето са дошли, щото нарушавали били въздушното пространство на острова и му накърнявали райския имидж (нали разбирате, урбанизацията настъпва бавно, или не чак толкова, но със сигурност сигурно и големите проекти за маги-страли и други мега- не могат да чакат някакъв си дъждовен сезон да си разиграва коня). Честно да ви кажа, и от нашата гледна точка и експириънс, подобен сценарий звучи не толкова конспиративно.

Но да продължа с обзорната обиколка. Отдясно след входа е инсталиран вегански бар с всякакви джусове и производни на кокосовото мляко, та нали на острова изобилства от всякакви екзотични (нам) плодове. И, още една подробност – моля хората с нисък праг на възприемчивост да пропуснат абзаца, защото може да съдържа неприемливи слова. Значи, в рест рума се намират две чинии (ама не летящи) – едната е за пипи, другата е за пупу. След като направиш пипито, ливваш едно канче с водица, ако пък за пупу е дошло ред, след като го натвориш в съответната чиния, изсипваш едно канче компост, който услужливо е поставен на една ръка разстояние, за да уважиш кръговрата в природата, дет се вика.

По-натам по пътечката пред нас извайва снага основната сграда на НЕуЧ, изцяло изработена от бамбук разбира се, триетажна, с голям плац на партера, където се провеждат тържествата и хепънингите. Наистина впечатляваща конструкция, от еко по-еко.

Мястото вече изобилства от родители и дечурлига (от пре-киндергарден до 12 грейд), всички нагиздени с местни носии, също като нас. Преобладават европеидни, австралоидни, американоидни черти на лицата за сметка на местните такива, но този факт вече го коментирахме.

Green School, Bali, Indonesia

Основната сграда в Green School

Green School Bali Indonesia

Основната сграда от друг ъгъл

Green School, Bali, Indonesia, Saraswati day

Денят на Сарасвати в Green School

По-интересното и гвоздеят на програмата за нас е танцът на 5-6 очарователни възпитанички на школОто, едната от които е момичето на нашето момиче. Ринка се зове, като не броим първите 3-4 имена преди споменатото, с което е известна в обществото. Досущ като кукли, с тонове грим, изкуствени мигли, изкуствени коси, разни боднати цветя и сходни в косите, всъщност приличат на малки-големи женички. НО, традициите са затова, за да се спазват! Точка! А балинезийците са особено ревностни в това отношение. Направо ни се зави свят като научихме колко ритуали и церемонии се извършват ден през ден. И това са официалните. А има и безчет други, свързани с раждане на дете или пък смърт или пък…

Saraswati day, Green School, Bali

Малките големи танцьорки

Green School, Bali, Indonesia, Saraswati day, traditional dance

Традиционен танц в деня на Сарасвати

Разбира се и ние се включваме на драго сърце в церемонията. Коленичим на пода, палим ароматна пръчица, кичим се с цветчета, отправяме молитви към Сарасвати, пием три пъти вода от едно канче (дано да е сребърно), гълтаме три зърна ориз, лепим други няколко на третото око, а останалите изсипваме върху себе си.

После Фени ни разхожда в училището. Разглеждаме „класните стаи“, които приличат на всичко друго само не на учебно заведение; удивляваме се на наличието на кална локва, където децата учат бойни изкуства и се забавляват, минаваме покрай градинки, където новите грийн лидери се грижат сами за растенията,

Kindergarden, Green School, Bali, Indonesia

Детската градина в Green School

Green School, Bali, Indonesia, mud pit

Калната локва в Green School

Ахваме пред моста над реката, който прилича на всичко друго, но не и на мост. Дори влязохме в „класната стая“ на нашето момиче и се радвахме на нейни творения, закачени по стените. Хахаха – хванахте ли се? Нали нямаше стени?! А бе, намират къде да закачат каквото трябва!

Green School, Bali, Indonesia, bridge

Бамбуковият мост в Green School

Към обедните часове приключението ни приключва и Фени ни кара до хотела. Между другото, не са много местните жени, които управляват автомобил. Ето още нещо, заради което това момиче заслужи уважението ни. И въобще, цялото изживяване се запечата, не – гравира, в любопитното ни съзнание с дъх на ароматни пръчици, франджипани, детска глъч, саронг, бамбук, джунгла… С една дума – БЛАЖЕНСТВО!

И други явления, този път природни, ни накараха да провесим долна челюст 🙂 Ето тук